В позицията държавният глава отправя няколко въпроса: Как е възможно множащите

В позицията президентът насочва няколко въпроса: 

„ Как е допустимо множащите се сигнали и образци за платен и манипулиран избор да се виждат от всички, само че да остават отвън вниманието на виновните институции?

 

Използвани ли са държавни органи като бухалка над кметове и бизнеса за гласоподаване под строй? Впрегнат ли е бил престъпният контингент за набиране на гласове?

 

Коя е политическата мощ и кой е политическият водач, които употребяват сходни уродливи практики “, пита Румен Радев. 

 

В позицията президентът споделя също, че чака безапелационни отговори от служебното държавно управление и по-конкретно от Министерството на вътрешните работи, както и от службите за сигурност. 

„ Българските жители имат цялостното право да знаят в чий интерес работят техните институции и дали някой посредством пазаруване на гласове, закани и рекет прониква в Народното събрание.

 

Не може да има нито купена, нито насилена народна власт. Приемем ли това за обикновено, значи, че сме се отказали от самата концепция за народовластие “, добавя президентът Румен Радев. 

 

На 30 октомври Централната изборна комисия дефинира разпределението на мандатите на политическите сили в 51-вото Народно заседание. Според решението в Народното събрание влизат осем партии и обединения.